Всяко време си има своя девиз.
Когато бях ученичка много ме беше впечатлил израза: "Живей така, че когато умреш и гробаря да плаче за тебе." Доста време си го повтарях. Към 30-те започнах да се отърсвам от мнението на другите. Не можем да се харесаме на всички, а не е и необходимо. Опитвах се да съм вярна на себе си и живеех царските си години. Колкото и да съм оптимиска, след 40 вече не е младост, а средна клоняща към зряла възраст. Много неща разбрах. Сега съм се ориентирала към източната мъдрост:" Животът е тук и сега." Не оставяй за утре, може да нямаш този шанс повторно. Бъди в кондиция. Ваня Цветкова веднъж каза в едно интервю: Трябва да съм готова - за филм, за роля, защото не знам кога ще се отвори шанс.
Готова съм.

Все пак девизът е претърпял развитие, това е хубаво! Значи се учим непрестанно.