Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2013 07:57
Здравей ,
Това би могло да е писмо със заглавие "Въпреки всичко".
Направи ми впечатление една фраза "живей на пук". Долу горе смисълът е същия. Може би цял живот живеем на пук, но все пак аз започнах да усещам противопоставяне след 40-те си години. Ходехме на планина, но тялото ми не можеше да достигне полета на мисълта и желанието на ума, усещах ограничението на материалното. Помагах си с хапчета - главоболие, алергия, кръвно....Дали едно отслабване ще помогне, но не... Изскочиха други пречки. И какво да правя? Казвам си "Въпреки всичко, ще правя каквото реша". Е, то вече не се получава, както преди - "Не ми пука, колкото мога и както мога" Тъкмо се стабилизирах в това си русло и живота започна да ми отнема любимите или да ги изпраща на големи разстояния, далече, далече...... "Въпреки всичко, аз съм тук и ще прав, каквото реша, колкото мога и както мога"
Е, започнах вече да разбирам будиските притчи. И без друго съм си склонна към философски отклонения. Често си спомням за една притча, в която някой си бог поискал да слезе на земята, и обичал, и губил, и страдал, и забравил, че е бог много животи, докато отново успял да се извиси.
В подобни ситуации вероятно и другите усещат същото - дали ме успокоява това? Е, поне се чуствам една от всичките....
Изпратих това писмо на една приятелка, а сега реших да го споделя и с други непознати приятели. Успех на всички!